VesiP (Веселка Пенова) VesiP (Веселка Пенова)
84
9 nov 2009, 14:05

Помен

  Poesía
885 0 10

Родата беше се събрала,

навярно за последно.

Баба ми седеше в ляво,

забрадена във черно.

Беше мъничка и слаба -

само жили и инат.

Чоплеше трохи от хляба,

(раздадоха ни по комат)

и с вино ги преглъщаше.

На шегите ни се смееше -

помена във сватба се превръщаше,

а и още колко ще живее...


Че отнякъде пристигна мода -

помен приживе да правиш.

С музика изпраща те народа...

А ти иде в виното да се удавиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Това е истината, Веси! Хубав стих, поздрави!
  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Представих си го. Просто е вярно, а не мода. Пък и ние често сякаш по различни поводи си правим - помени. А има ли вино - има и удавници, има и мечтатели, има всичко. Нали във виното е истината?
  • Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
    Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
    !!! Да, така е.
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Ех, тази мода
    Първо помени приживе
    после сигур погребение.
    Жив(недоумрял) и дирижираш
    близките без изключение...

    Като се замислиш идеята не е толкова лоша.Един вълнуващ спомен повече
  • VesiP (Веселка Пенова)
    VesiP (Веселка Пенова)
    И аз, Александра!
    А "помен приживе" е един от най-големите абсурди, на които съм присъствала...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0