Помен
Родата беше се събрала,
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба -
само жили и инат.
Чоплеше трохи от хляба,
(раздадоха ни по комат)
и с вино ги преглъщаше.
На шегите ни се смееше -
помена във сватба се превръщаше,
а и още колко ще живее...
Че отнякъде пристигна мода -
помен приживе да правиш.
С музика изпраща те народа...
А ти иде в виното да се удавиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
