Аз помня своя род и ценности семейни!

Но нищо днес не може да ми върне светлината.

Тя яви се за момент, но изчезна топлината,

когато всичко се превърна в лед!

Аз помня своя род, къщите и улиците прашни!

Звездите и горчивата луна ми напомнят

за мечти отдавнашни, но не ще си иде любовта!

Само мъката ще ме мори и сърцето ми без огън ще гори!

Аз помня своя род! В безсънни нощи и самотни дни

разглеждам снимки пожълтели.

Без време сякаш виждам в лицата им следи,

сълзи в очите, а косите побелели!

Аз помня своя род,

но днес ги няма вече спомените от онези дни -

тъй прекрасни, но и тъй далечни!

Няма вече радост и мечти, няма чувства, няма младини!

Няма ги онези чудни дни! Оставихте ни болка и сълзи!

Аз помня своя род! Къде отидоха годините

прекарани сред пъстрите гори?

Къде са? Няма ги! Ах, милите!

Годините превръщат ли се в дни?

Отидохте си! Няма ви! Уви!

Затова ли слънцето се скри?

Затова ли в очите ни има сълзи?

Помнете своя род! Помнете живите и мъртвите!

Животът ни гради се на любов!

Не искайте да бъдете безсмъртни!

Благодарна съм, че имам своя род,

благодарна съм, че имам потекло!

Това е светлина за мен - по мъничко любов на ден!

Аз помня своя род! Макар, че половината от него

почиват в своя вечен дом аз зная, че си имат там подслон.

А някога - в незнаен ден и час - ще блесне новичка звезда,

ще блести със моята усмивка, ще плаче с моите сълзи.

Аз помня своя род! Ще заблестя в небето 

за вас - за живите под него. 

А то ще бъде моят дом! Ще бъде моят нов подслон!

А вие запазете в себе си доброто,

обичайте се и за мене не тъжете.

Ще бъда аз щастлива горе сред звездите,

ще бъда в новия си дом.

Помнете ме, или ме забравете!

Но знайте, че ще бъда там, сред моя тъй обичан род.

Ще бъда с тях във вечния си дом! ...

... При тях ще бъде моят нов подслон!