Помнете!
Аз помня своя род и ценности семейни!
Но нищо днес не може да ми върне светлината.
Тя яви се за момент, но изчезна топлината,
когато всичко се превърна в лед!
Аз помня своя род, къщите и улиците прашни!
Звездите и горчивата луна ми напомнят
за мечти отдавнашни, но не ще си иде любовта!
Само мъката ще ме мори и сърцето ми без огън ще гори!
Аз помня своя род! В безсънни нощи и самотни дни
разглеждам снимки пожълтели.
Без време сякаш виждам в лицата им следи,
сълзи в очите, а косите побелели!
Аз помня своя род,
но днес ги няма вече спомените от онези дни -
тъй прекрасни, но и тъй далечни!
Няма вече радост и мечти, няма чувства, няма младини!
Няма ги онези чудни дни! Оставихте ни болка и сълзи!
Аз помня своя род! Къде отидоха годините
прекарани сред пъстрите гори?
Къде са? Няма ги! Ах, милите!
Годините превръщат ли се в дни?
Отидохте си! Няма ви! Уви!
Затова ли слънцето се скри?
Затова ли в очите ни има сълзи?
Помнете своя род! Помнете живите и мъртвите!
Животът ни гради се на любов!
Не искайте да бъдете безсмъртни!
Благодарна съм, че имам своя род,
благодарна съм, че имам потекло!
Това е светлина за мен - по мъничко любов на ден!
Аз помня своя род! Макар, че половината от него
почиват в своя вечен дом аз зная, че си имат там подслон.
А някога - в незнаен ден и час - ще блесне новичка звезда,
ще блести със моята усмивка, ще плаче с моите сълзи.
Аз помня своя род! Ще заблестя в небето
за вас - за живите под него.
А то ще бъде моят дом! Ще бъде моят нов подслон!
А вие запазете в себе си доброто,
обичайте се и за мене не тъжете.
Ще бъда аз щастлива горе сред звездите,
ще бъда в новия си дом.
Помнете ме, или ме забравете!
Но знайте, че ще бъда там, сред моя тъй обичан род.
Ще бъда с тях във вечния си дом! ...
... При тях ще бъде моят нов подслон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Станчева Всички права запазени
