10 апр. 2024 г., 21:40

Помни ме, както те помня аз!

579 0 0

Ангел от небето слезе,

слънце хубаво за мен,

ти спаси ме от бездна,

бях бодър и успокоен!

 

Стопли ме, мило дете,

аз жаден за идеал бях,

даде ми сила и криле

и аз в небето полетях!

 

Нещо трепна ми в сърцето,

че от теб сияеше светлина,

нещо трогна мен - поета -

и това си просто ти, жена!

 

Пролет чудна бе тогава,

бяха цъфнали вън цветя,

любовта злото побеждава,

дори когато само е мечта...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...