10 апр. 2024 г., 21:40

Помни ме, както те помня аз!

580 0 0

Ангел от небето слезе,

слънце хубаво за мен,

ти спаси ме от бездна,

бях бодър и успокоен!

 

Стопли ме, мило дете,

аз жаден за идеал бях,

даде ми сила и криле

и аз в небето полетях!

 

Нещо трепна ми в сърцето,

че от теб сияеше светлина,

нещо трогна мен - поета -

и това си просто ти, жена!

 

Пролет чудна бе тогава,

бяха цъфнали вън цветя,

любовта злото побеждава,

дори когато само е мечта...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...