Помни ме, както те помня аз!

Ангел от небето слезе,

слънце хубаво за мен,

ти спаси ме от бездна,

бях бодър и успокоен!

Стопли ме, мило дете,

аз жаден за идеал бях,

даде ми сила и криле

и аз в небето полетях!

Нещо трепна ми в сърцето,

че от теб сияеше светлина,

нещо трогна мен - поета -

и това си просто ти, жена!

Пролет чудна бе тогава,

бяха цъфнали вън цветя,

любовта злото побеждава,

дори когато само е мечта...