Помниш ли
А някога
тъй силно те обичах.
Превърна се
във моя слънчев лъч,
който посред бяла зима
стопи снега, стопи леда.
Но всичките сезони
за миг се разпиляха.
И лист по лист
окапа любовта.
И сякаш някой
с нож проряза
две влюбени сърца.
А тез сърца
били са наши
и днес
след толкова лета
си спомних
онзи ден, когато
бе стоплил моята душа.
Защото днес
сме двама непознати.
Как бързо живота се мени.
А някога тъй силно те обичах...
Спомняш си нали?
Християна Рачева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християна Рачева Все права защищены
