8 мар. 2008 г., 19:02

"Помниш ли, приятелю?"

891 0 2

Помниш ли, когато те обичах,

когато казвах ти: „Щастлива съм със теб”,

когато вярвах ти и ти се вричах,

когато тръгна си и всичко ми отне?

 

Помниш ли сълзите мои,

когато каза ми за другата жена?

За нея мислил си, а идвал си при мене,

отне душата ми с една лъжа!

 

Предложи ми приятелство голямо,

нима то съществува в нас сега?

Нима за мене мислиш само

като приятелка добра!

 

Помниш ли, приятелю любими,

оназ раздяла във нощта?

Онез мечти, които подари ми,

разби ги със една лъжа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...