Mar 8, 2008, 7:02 PM

"Помниш ли, приятелю?"

  Poetry
889 0 2

Помниш ли, когато те обичах,

когато казвах ти: „Щастлива съм със теб”,

когато вярвах ти и ти се вричах,

когато тръгна си и всичко ми отне?

 

Помниш ли сълзите мои,

когато каза ми за другата жена?

За нея мислил си, а идвал си при мене,

отне душата ми с една лъжа!

 

Предложи ми приятелство голямо,

нима то съществува в нас сега?

Нима за мене мислиш само

като приятелка добра!

 

Помниш ли, приятелю любими,

оназ раздяла във нощта?

Онез мечти, които подари ми,

разби ги със една лъжа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...