8.03.2008 г., 19:02

"Помниш ли, приятелю?"

892 0 2

Помниш ли, когато те обичах,

когато казвах ти: „Щастлива съм със теб”,

когато вярвах ти и ти се вричах,

когато тръгна си и всичко ми отне?

 

Помниш ли сълзите мои,

когато каза ми за другата жена?

За нея мислил си, а идвал си при мене,

отне душата ми с една лъжа!

 

Предложи ми приятелство голямо,

нима то съществува в нас сега?

Нима за мене мислиш само

като приятелка добра!

 

Помниш ли, приятелю любими,

оназ раздяла във нощта?

Онез мечти, които подари ми,

разби ги със една лъжа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...