13 янв. 2012 г., 23:46

Помня

684 0 2

 


Аз още си спомням за теб с тъга,

пàри в мен болката зловеща.

Изгаря отвътре ранена любовта,

тръпне душата силно гореща.


Аз помня и миналото ни бяло,

когато бяхме влюбени един в друг.

Помня, че сърцата ни бяха едно цяло,

разтапяха януарския студ.


Запомних очите ти, вперени в мен,

помня усмивката ти нежно красива.

Спомням си и всеки един наш ден,

когато бях с теб безкрайно щастлива.


Помня и още не мога да те забравя,

всичко сякаш някъде и някога отлетя.

Споменът е в мен и до дъно изгаря

моята, ранена от тебе, душа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно!Не живей със спомените , а създай нови такива и бъди обичана и щастлива!Сърдечен поздрав Ванче!
  • Много тъжно!Харесах!Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...