13 янв. 2012 г., 23:46

Помня

680 0 2

 


Аз още си спомням за теб с тъга,

пàри в мен болката зловеща.

Изгаря отвътре ранена любовта,

тръпне душата силно гореща.


Аз помня и миналото ни бяло,

когато бяхме влюбени един в друг.

Помня, че сърцата ни бяха едно цяло,

разтапяха януарския студ.


Запомних очите ти, вперени в мен,

помня усмивката ти нежно красива.

Спомням си и всеки един наш ден,

когато бях с теб безкрайно щастлива.


Помня и още не мога да те забравя,

всичко сякаш някъде и някога отлетя.

Споменът е в мен и до дъно изгаря

моята, ранена от тебе, душа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно!Не живей със спомените , а създай нови такива и бъди обичана и щастлива!Сърдечен поздрав Ванче!
  • Много тъжно!Харесах!Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...