13 янв. 2012 г., 23:46

Помня

681 0 2

 


Аз още си спомням за теб с тъга,

пàри в мен болката зловеща.

Изгаря отвътре ранена любовта,

тръпне душата силно гореща.


Аз помня и миналото ни бяло,

когато бяхме влюбени един в друг.

Помня, че сърцата ни бяха едно цяло,

разтапяха януарския студ.


Запомних очите ти, вперени в мен,

помня усмивката ти нежно красива.

Спомням си и всеки един наш ден,

когато бях с теб безкрайно щастлива.


Помня и още не мога да те забравя,

всичко сякаш някъде и някога отлетя.

Споменът е в мен и до дъно изгаря

моята, ранена от тебе, душа!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно!Не живей със спомените , а създай нови такива и бъди обичана и щастлива!Сърдечен поздрав Ванче!
  • Много тъжно!Харесах!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...