13.01.2012 г., 23:46

Помня

674 0 2

 


Аз още си спомням за теб с тъга,

пàри в мен болката зловеща.

Изгаря отвътре ранена любовта,

тръпне душата силно гореща.


Аз помня и миналото ни бяло,

когато бяхме влюбени един в друг.

Помня, че сърцата ни бяха едно цяло,

разтапяха януарския студ.


Запомних очите ти, вперени в мен,

помня усмивката ти нежно красива.

Спомням си и всеки един наш ден,

когато бях с теб безкрайно щастлива.


Помня и още не мога да те забравя,

всичко сякаш някъде и някога отлетя.

Споменът е в мен и до дъно изгаря

моята, ранена от тебе, душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно!Не живей със спомените , а създай нови такива и бъди обичана и щастлива!Сърдечен поздрав Ванче!
  • Много тъжно!Харесах!Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...