Jan 13, 2012, 11:46 PM

Помня

  Poetry » Love
675 0 2

 


Аз още си спомням за теб с тъга,

пàри в мен болката зловеща.

Изгаря отвътре ранена любовта,

тръпне душата силно гореща.


Аз помня и миналото ни бяло,

когато бяхме влюбени един в друг.

Помня, че сърцата ни бяха едно цяло,

разтапяха януарския студ.


Запомних очите ти, вперени в мен,

помня усмивката ти нежно красива.

Спомням си и всеки един наш ден,

когато бях с теб безкрайно щастлива.


Помня и още не мога да те забравя,

всичко сякаш някъде и някога отлетя.

Споменът е в мен и до дъно изгаря

моята, ранена от тебе, душа!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно!Не живей със спомените , а създай нови такива и бъди обичана и щастлива!Сърдечен поздрав Ванче!
  • Много тъжно!Харесах!Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....