Аз още си спомням за теб с тъга,
пàри в мен болката зловеща.
Изгаря отвътре ранена любовта,
тръпне душата силно гореща.
Аз помня и миналото ни бяло,
когато бяхме влюбени един в друг.
Помня, че сърцата ни бяха едно цяло,
разтапяха януарския студ.
Запомних очите ти, вперени в мен,
помня усмивката ти нежно красива.
Спомням си и всеки един наш ден,
когато бях с теб безкрайно щастлива.
Помня и още не мога да те забравя,
всичко сякаш някъде и някога отлетя.
Споменът е в мен и до дъно изгаря
моята, ранена от тебе, душа!
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados