27 февр. 2011 г., 15:25

Помня

1.2K 0 0
Помня, когато те видях,
сърцето ми лудо заби и аз просто онемях.
Помня, когато ме целуна,
мислех, че това е сбъдната мечта.
И доволна потъвах в океаните на любовта.
Помня начина, по който беше вперил поглед в мен,
по свой начин обичайки ме и от мен силно запленен.
Помня първата ти дума
и последната.
Помня усещането на разбитото сърце
и още усещам топлината на сълзите по своето лице.
Само твоята любов може болката в сърцето ми да изцери.
Но, дори разбито, то пак за теб успява да тупти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...