Feb 27, 2011, 3:25 PM

Помня

  Poetry » Love
1.2K 0 0
Помня, когато те видях,
сърцето ми лудо заби и аз просто онемях.
Помня, когато ме целуна,
мислех, че това е сбъдната мечта.
И доволна потъвах в океаните на любовта.
Помня начина, по който беше вперил поглед в мен,
по свой начин обичайки ме и от мен силно запленен.
Помня първата ти дума
и последната.
Помня усещането на разбитото сърце
и още усещам топлината на сълзите по своето лице.
Само твоята любов може болката в сърцето ми да изцери.
Но, дори разбито, то пак за теб успява да тупти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...