24 июл. 2008 г., 18:03

Помогни ми

797 0 8

         Помогни ми

 

Сега се връщам. Ида от далече.

Вървях години, без да спра.

Пътят дълъг, кален, трънен беше,

но водеше ме мен една мечта.

 

Аз се върнах. Така съм уморена!

Не ме отпращай, моля те, сега!

Гладна съм, и жадна, и издрана...

Съжали ме, протегни ми своята ръка!

 

Сега се върнах. Искам да поседна

и да ти разкажа аз в нощта

колко самотна съм, дори и грешна.

Виж по лицето ми издайническата сълза!

 

Сега се върнах. Нека да остана!

Прости ми! Имам нужда от това.

И помогни ми, нека да престана

да се лутам и да търся любовта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...