24 июл. 2008 г., 18:03
Помогни ми
Помогни ми
Сега се връщам. Ида от далече.
Вървях години, без да спра.
Пътят дълъг, кален, трънен беше,
но водеше ме мен една мечта.
Аз се върнах. Така съм уморена!
Не ме отпращай, моля те, сега!
Гладна съм, и жадна, и издрана...
Съжали ме, протегни ми своята ръка!
Сега се върнах. Искам да поседна
и да ти разкажа аз в нощта
колко самотна съм, дори и грешна.
Виж по лицето ми издайническата сълза!
Сега се върнах. Нека да остана!
Прости ми! Имам нужда от това.
И помогни ми, нека да престана
да се лутам и да търся любовта!
© Яна Танева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Дано да и помогне!
Желая ти го от сърце!
-
Много хубав стих!
Поздрави, Яна! -
Докосна ме!
Усетих го, като болка!
Поздрав! -
прекрасно е...с обич, мила Яна.
-
Много,много хубаво....Поздрав!!!!
-
Много е хубаво!!!Поздрав
-
"Сега се върнах. Нека да остана!
Прости ми! Имам нужда от това.
И помогни ми, нека да престана
да се лутам и да търся любовта!"
Всеки винаги се връща някъде...А любовта винаги го чака там!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
да се лутам и да търся любовта!
Дано вече си намерила любовта мила от сърце ти го желая прекрасен стих поздрави!!!!!