24 июл. 2008 г., 18:03

Помогни ми

798 0 8

         Помогни ми

 

Сега се връщам. Ида от далече.

Вървях години, без да спра.

Пътят дълъг, кален, трънен беше,

но водеше ме мен една мечта.

 

Аз се върнах. Така съм уморена!

Не ме отпращай, моля те, сега!

Гладна съм, и жадна, и издрана...

Съжали ме, протегни ми своята ръка!

 

Сега се върнах. Искам да поседна

и да ти разкажа аз в нощта

колко самотна съм, дори и грешна.

Виж по лицето ми издайническата сълза!

 

Сега се върнах. Нека да остана!

Прости ми! Имам нужда от това.

И помогни ми, нека да престана

да се лутам и да търся любовта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...