24 июл. 2008 г., 18:03

Помогни ми

800 0 8

         Помогни ми

 

Сега се връщам. Ида от далече.

Вървях години, без да спра.

Пътят дълъг, кален, трънен беше,

но водеше ме мен една мечта.

 

Аз се върнах. Така съм уморена!

Не ме отпращай, моля те, сега!

Гладна съм, и жадна, и издрана...

Съжали ме, протегни ми своята ръка!

 

Сега се върнах. Искам да поседна

и да ти разкажа аз в нощта

колко самотна съм, дори и грешна.

Виж по лицето ми издайническата сълза!

 

Сега се върнах. Нека да остана!

Прости ми! Имам нужда от това.

И помогни ми, нека да престана

да се лутам и да търся любовта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....