Jul 24, 2008, 6:03 PM
Помогни ми
Помогни ми
Сега се връщам. Ида от далече.
Вървях години, без да спра.
Пътят дълъг, кален, трънен беше,
но водеше ме мен една мечта.
Аз се върнах. Така съм уморена!
Не ме отпращай, моля те, сега!
Гладна съм, и жадна, и издрана...
Съжали ме, протегни ми своята ръка!
Сега се върнах. Искам да поседна
и да ти разкажа аз в нощта
колко самотна съм, дори и грешна.
Виж по лицето ми издайническата сълза!
Сега се върнах. Нека да остана!
Прости ми! Имам нужда от това.
И помогни ми, нека да престана
да се лутам и да търся любовта!
© Яна Танева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дано да и помогне!
Желая ти го от сърце!
-
Много хубав стих!
Поздрави, Яна! -
Докосна ме!
Усетих го, като болка!
Поздрав! -
прекрасно е...с обич, мила Яна.
-
Много,много хубаво....Поздрав!!!!
-
Много е хубаво!!!Поздрав
-
"Сега се върнах. Нека да остана!
Прости ми! Имам нужда от това.
И помогни ми, нека да престана
да се лутам и да търся любовта!"
Всеки винаги се връща някъде...А любовта винаги го чака там!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
да се лутам и да търся любовта!
Дано вече си намерила любовта мила от сърце ти го желая прекрасен стих поздрави!!!!!