15 янв. 2011 г., 21:57

Поне разбрах...

1.5K 0 44


Помисли, че съм приказка. Не съм.

Жена съм аз. От кръв и плът.

Реална съм, а не измислен сън.

И с песни следвам своя път.


Поиска да надзърнеш в моя свят.

От скука или страст - не знам...

Дано си станал малко по-богат,

пречистен като в светъл храм.


Сега си на подмолния си бряг

и криеш се в неписан стих.

Щастлив и горд бъди. Поне разбрах,

че сила имам. Щом простих.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влади, за нас самите е добре да простим.А дали другата страна ще оцени това, проблемът си е неин!
  • Когато някому простим, той дали го оценява - това си помислих след стиха ти...Поздрави!
  • "...сила имам. Щом простих."
    !!!

  • Всеки може да каже"Простих",но малко прощават с душата си,а не с устата сиЕй...
  • Може ли една фея да не прощава? Благодаря ви!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...