15 янв. 2011 г., 21:57

Поне разбрах...

1.5K 0 44


Помисли, че съм приказка. Не съм.

Жена съм аз. От кръв и плът.

Реална съм, а не измислен сън.

И с песни следвам своя път.


Поиска да надзърнеш в моя свят.

От скука или страст - не знам...

Дано си станал малко по-богат,

пречистен като в светъл храм.


Сега си на подмолния си бряг

и криеш се в неписан стих.

Щастлив и горд бъди. Поне разбрах,

че сила имам. Щом простих.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влади, за нас самите е добре да простим.А дали другата страна ще оцени това, проблемът си е неин!
  • Когато някому простим, той дали го оценява - това си помислих след стиха ти...Поздрави!
  • "...сила имам. Щом простих."
    !!!

  • Всеки може да каже"Простих",но малко прощават с душата си,а не с устата сиЕй...
  • Може ли една фея да не прощава? Благодаря ви!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...