13 июн. 2018 г., 09:07

Понякога

1.3K 1 2

Понякога съм тъжен, защото остарявам.

Понякога не спя, защото не забравям.

Понякога се вглеждам в нощното небе

и чувствам се тогава наистина добре.

 

Понякога ви мразя, защото сте такива,

но винаги си казвам, че ракетата е крива.

Понякога крещя, понякога съм луд,

но само тогава съм истински чут.

 

Понякога, не винаги. Понякога съм готин.

Точно там понякога – не съм самотен.

Понякога се смея на глупостта човешка

и себе си там слагам, за да не стане грешка.

 

Понякога съм умен, направо съм гениален.

Чух другите да казват: "Айнщайн квартален".

Понякога сънувам, че падам от небето.

Когато се събудя, се давя в морето.

 

Понякога, не винаги. Понякога мълча,

но ще презирам винаги човешката лъжа.

Понякога, понякога, понякога...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павел Красимиров Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

45 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...