Понякога
Понякога съм тъжен, защото остарявам.
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива,
но винаги си казвам, че ракетата е крива.
Понякога крещя, понякога съм луд,
но само тогава съм истински чут.
Понякога, не винаги. Понякога съм готин.
Точно там понякога – не съм самотен.
Понякога се смея на глупостта човешка
и себе си там слагам, за да не стане грешка.
Понякога съм умен, направо съм гениален.
Чух другите да казват: "Айнщайн квартален".
Понякога сънувам, че падам от небето.
Когато се събудя, се давя в морето.
Понякога, не винаги. Понякога мълча,
но ще презирам винаги човешката лъжа.
Понякога, понякога, понякога...
© Павел Красимиров All rights reserved.
