Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана
Отрова толкоз силна и фрапираща
Натоварена с една едничка цел
Безвъзвратно да изтрие спомените
Заляли всичко в мене без предел
Или отрова като спортна злоба
Някаква защита от беди
Като красиво цвете в девствена утроба
Доближиш ли го усещаш и бодли
А не като заблудена в полет птица
С разбъркани от вятъра криле
Аз никога за себе си не бях кралица
А стъпкваха ме грешните нозе
Понякога така ми се приисква
Да знам, че някъде дълбоко
В мене жив е ручей бистър
И като сабя ще разкъса злото
© Весела Маркова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ти самата си бистър ручей, Веси! Поздрави за силния стих!
-
Весе и аз съм имала такива желания понякога.
Поздрави за хубавото стихче. -
Хубаво е, Веси!... Не губѝ кураж и надежда! Поздрави!
-
Сега съм на такава вълна, че този стих сякаш е адресиран до мен! Разбирам го! Преживявам го! Браво Веси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
