Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога така ми се приисква
Да имам във сърцето си отрова
Която при опасност да разплискам
Да опазя туй, което ми остана
Отрова толкоз силна и фрапираща
Натоварена с една едничка цел
Безвъзвратно да изтрие спомените
Заляли всичко в мене без предел
Или отрова като спортна злоба
Някаква защита от беди
Като красиво цвете в девствена утроба
Доближиш ли го усещаш и бодли
А не като заблудена в полет птица
С разбъркани от вятъра криле
Аз никога за себе си не бях кралица
А стъпкваха ме грешните нозе
Понякога така ми се приисква
Да знам, че някъде дълбоко
В мене жив е ручей бистър
И като сабя ще разкъса злото
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
