22.11.2017 г., 2:00 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
291 3 5

ПОНЯКОГА

 

 

Понякога така ми се приисква

Да имам във сърцето си отрова

Която при опасност да разплискам

Да опазя туй, което ми остана

Отрова толкоз силна и фрапираща 

Натоварена с една едничка цел

Безвъзвратно да изтрие спомените

Заляли всичко в мене без предел

Или отрова като спортна злоба

Някаква защита от беди

Като красиво цвете в девствена утроба

Доближиш ли го усещаш и бодли

А не като заблудена в полет птица

С разбъркани от вятъра криле

Аз никога за себе си не бях кралица

А стъпкваха ме грешните нозе

Понякога така ми се приисква

Да знам, че някъде дълбоко

В мене жив е ручей бистър

И като сабя ще разкъса злото

 

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти самата си бистър ручей, Веси! Поздрави за силния стих!
  • Весе и аз съм имала такива желания понякога.
    Поздрави за хубавото стихче.
  • Много хубаво стихотворение, Веси! Поздравления и от мен!
  • Хубаво е, Веси!... Не губѝ кураж и надежда! Поздрави!
  • Сега съм на такава вълна, че този стих сякаш е адресиран до мен! Разбирам го! Преживявам го! Браво Веси!
Предложения
: ??:??