Понякога

28 нояб. 2017 г., 22:08

Поэзия » Философская

796 1 2

Понякога желаеш да си тръгнеш,

Но въздъхваш тежко и оставаш.

Понякога мечтаеш да потръпнеш,

Но лед душата ти сковава.

И всичко в теб кипи за таз промяна,

А мислите ти лутат се горките,

„Да си тръгна ли или да остана”,

Не знаеш, не можеш повече, боли те.

А душата ти копнее за слова

Римувани, случайни или мъдри,

Да прочетеш или напишеш за това,

Което разумът ти упорито пъди.

И търсиш все онази добрина,

Която очите да не виждат.

Готов си да крещиш за тишина,

А шумове отвсякъде прииждат.

А Понякога...

Понякога нощта е тиха,

И мечтаеш сам в тъмнината...

Забравяш, че душата я плениха,

А ти им я предаде с рутината.