Понякога
Понякога желаеш да си тръгнеш,
Но въздъхваш тежко и оставаш.
Понякога мечтаеш да потръпнеш,
Но лед душата ти сковава.
И всичко в теб кипи за таз промяна,
А мислите ти лутат се горките,
„Да си тръгна ли или да остана”,
Не знаеш, не можеш повече, боли те.
А душата ти копнее за слова
Римувани, случайни или мъдри,
Да прочетеш или напишеш за това,
Което разумът ти упорито пъди.
И търсиш все онази добрина,
Която очите да не виждат.
Готов си да крещиш за тишина,
А шумове отвсякъде прииждат.
А Понякога...
Понякога нощта е тиха,
И мечтаеш сам в тъмнината...
Забравяш, че душата я плениха,
А ти им я предаде с рутината.
© Plamena Mironova All rights reserved.
