8 апр. 2014 г., 20:05

Понякога 

  Поэзия
464 0 2
Понякога съм ням като секира
и с тишината цепя битието.
Като печурки, спомени събирам,
ала безгъбно всъщност е полето.
Понякога съм стар китайски вятър
и новостите роша само с пръсти.
Готов съм за поредния спектакъл,
в който Дяволът смирено ще се кръсти.
Понякога мълча като прокоба
и отминавам капещи минути.
Защо да изкрещя, сега не мога?
Мълчащите въпроси не са чути. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??