Понякога
Понякога съм ням като секира
и с тишината цепя битието.
Като печурки, спомени събирам,
ала безгъбно всъщност е полето.
Понякога съм стар китайски вятър
и новостите роша само с пръсти.
Готов съм за поредния спектакъл,
в който Дяволът смирено ще се кръсти.
Понякога мълча като прокоба
и отминавам капещи минути.
Защо да изкрещя, сега не мога?
Мълчащите въпроси не са чути.
От шахматно поле, мечтите вехнат
и гонят тръни в мисли и куплети.
Директното, задрасква се директно.
Аз уважавам принципа на двете.
И пада дъжд, под който тишината
като камбана храмова звучи.
Целувките попиват във земята,
за да покълнат новите мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
