valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Apr 8, 2014, 8:05 PM

Понякога 

  Poetry
401 0 2

Понякога съм ням като секира

и с тишината цепя битието.

Като печурки, спомени събирам,

ала безгъбно всъщност е полето.

 

Понякога съм стар китайски вятър

и новостите роша само с пръсти.

Готов съм за поредния спектакъл,

в който Дяволът смирено ще се кръсти.

 

Понякога мълча като прокоба

и отминавам капещи минути.

Защо да изкрещя, сега не мога?

Мълчащите въпроси не са чути.

 

От шахматно поле, мечтите вехнат

и гонят тръни в мисли и куплети.

Директното, задрасква се директно.

Аз уважавам принципа на двете.

 

И пада дъжд, под който тишината

като камбана храмова звучи.

Целувките попиват във земята,

за да покълнат новите мечти.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??