Понякога си мисля аз за теб,

какво ще е, ако не те познавам,

от тебе аз да съм далеч,

и за любовта ти да не се надявам?

Понякога с мисълта за теб живея,

как любовта със теб ще споделя,

как за теб на спирам да копнея

и щастието някой ден ще ти даря.

Понякога да бъда с теб мечтая,

да бъдеш просто ти до мен

и цялата от щастие аз да сияя

и всеки миг да е със тебе споделен!

Понякога заради теб себе си аз мразя,

заради това, което на сърцето причиних.

Защо не мога просто аз да те забравя,

а вместо това направо сърцето си ти подарих?

Понякога си мисля, че със теб греша,

че може би си просто грешка ти.

Но, кажи ми, да те обичам как аз да спра,
как да те забравя, моля те, кажи!