4 дек. 2013 г., 15:12

Понякога

718 1 0

 

 

Понякога небето ми е тясно

и всичко ми отива все на вятъра,

понякога дори не хващат патина

чувствата, погубили душата ми.

 

 

Понякога и ти си мил и нежен,

понякога... зависи от момента,

аз мога с длани да изтрия делника,

превърнали го в тежка артилерия.

 

 

Понякога ще те обичам тайно,

за да не ми завидят и звездите,

а тихата луна да заповяда -

тя само ще ни свети за прикритие.

 

 

Понякога... но винаги за малко

ще те скривам тайно във сърцето си,

изплашена да не загубя времето,

което Бог е отредил за себе си.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...