4 dic 2013, 15:12

Понякога

717 1 0

 

 

Понякога небето ми е тясно

и всичко ми отива все на вятъра,

понякога дори не хващат патина

чувствата, погубили душата ми.

 

 

Понякога и ти си мил и нежен,

понякога... зависи от момента,

аз мога с длани да изтрия делника,

превърнали го в тежка артилерия.

 

 

Понякога ще те обичам тайно,

за да не ми завидят и звездите,

а тихата луна да заповяда -

тя само ще ни свети за прикритие.

 

 

Понякога... но винаги за малко

ще те скривам тайно във сърцето си,

изплашена да не загубя времето,

което Бог е отредил за себе си.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...