Понякога небето ми е тясно

и всичко ми отива все на вятъра,

понякога дори не хващат патина

чувствата, погубили душата ми.

Понякога и ти си мил и нежен,

понякога... зависи от момента,

аз мога с длани да изтрия делника,

превърнали го в тежка артилерия.

Понякога ще те обичам тайно,

за да не ми завидят и звездите,

а тихата луна да заповяда -

тя само ще ни свети за прикритие.

Понякога... но винаги за малко

ще те скривам тайно във сърцето си,

изплашена да не загубя времето,

което Бог е отредил за себе си.