Dec 4, 2013, 3:12 PM

Понякога

  Poetry » Love
714 1 0

 

 

Понякога небето ми е тясно

и всичко ми отива все на вятъра,

понякога дори не хващат патина

чувствата, погубили душата ми.

 

 

Понякога и ти си мил и нежен,

понякога... зависи от момента,

аз мога с длани да изтрия делника,

превърнали го в тежка артилерия.

 

 

Понякога ще те обичам тайно,

за да не ми завидят и звездите,

а тихата луна да заповяда -

тя само ще ни свети за прикритие.

 

 

Понякога... но винаги за малко

ще те скривам тайно във сърцето си,

изплашена да не загубя времето,

което Бог е отредил за себе си.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...