4.12.2013 г., 15:12

Понякога

711 1 0

 

 

Понякога небето ми е тясно

и всичко ми отива все на вятъра,

понякога дори не хващат патина

чувствата, погубили душата ми.

 

 

Понякога и ти си мил и нежен,

понякога... зависи от момента,

аз мога с длани да изтрия делника,

превърнали го в тежка артилерия.

 

 

Понякога ще те обичам тайно,

за да не ми завидят и звездите,

а тихата луна да заповяда -

тя само ще ни свети за прикритие.

 

 

Понякога... но винаги за малко

ще те скривам тайно във сърцето си,

изплашена да не загубя времето,

което Бог е отредил за себе си.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...