Понякога
710
1
0
Понякога небето ми е тясно
и всичко ми отива все на вятъра,
понякога дори не хващат патина
чувствата, погубили душата ми.
Понякога и ти си мил и нежен,
понякога... зависи от момента,
аз мога с длани да изтрия делника,
превърнали го в тежка артилерия.
Понякога ще те обичам тайно,
за да не ми завидят и звездите,
а тихата луна да заповяда -
тя само ще ни свети за прикритие.
Понякога... но винаги за малко
ще те скривам тайно във сърцето си,
изплашена да не загубя времето,
което Бог е отредил за себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
