22 февр. 2009 г., 09:30

Понякога е по-добре да бъдеш перушинка

1.4K 0 32

И казват, че животът е море,

че силните плувци ще оцелеят.

Пък аз не плувам, но ми е добре,

защото много хитрини умея.

 

Завихри ли ме буря - тъй, без знак,

на лека перушинка се превръщам.

Вълните ме подмятат, няма как -

напред ме хвърлят и назад ме връщат.

 

Е, може да не стигна до брега,

но знам, че няма и да се удавя.

 

Та, чухте ме. Кажете ми сега -

кой по-добре с морето ще се справи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • всеки намира оправдание за безумните си деяния
    стихът ти е страхотен и много истински!
  • Права си, Руми.
    Точно такава е конкретната ситуация, която ми даде повед за този стих.
    Криво разбрана гордост!
    Благодаря за това задълбочено тълкуване.
    Поздрави!
  • Не... Цялата работа при подобни разминавания е в гордостта. Не в съвестта. Съвестта се бунтува за стойностните работи в живота. Гордостта е тази, която ни разделя постоянно. Най-трудното от всичко е, да замълчиш и да примеш позицията на другия човек. Винаги нашето ЕГО е бариера към пълното щастие. Уви...
    Поздрави, Ели!
  • Поласкана съм от вашето присъствие, Латинка и Васил.
    Благодаря за споделените мисли.
    Поздрави!
  • Да търсим за всяко нещо причините първо в себе си, това е правилният път! Поздрави за мъдрия стих, Ели!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...