voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
Feb 22, 2009, 9:30 AM

Понякога е по-добре да бъдеш перушинка

1.4K 0 32

И казват, че животът е море,

че силните плувци ще оцелеят.

Пък аз не плувам, но ми е добре,

защото много хитрини умея.

 

Завихри ли ме буря - тъй, без знак,

на лека перушинка се превръщам.

Вълните ме подмятат, няма как -

напред ме хвърлят и назад ме връщат.

 

Е, може да не стигна до брега,

но знам, че няма и да се удавя.

 

Та, чухте ме. Кажете ми сега -

кой по-добре с морето ще се справи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
    Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
    всеки намира оправдание за безумните си деяния
    стихът ти е страхотен и много истински!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Права си, Руми.
    Точно такава е конкретната ситуация, която ми даде повед за този стих.
    Криво разбрана гордост!
    Благодаря за това задълбочено тълкуване.
    Поздрави!
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Не... Цялата работа при подобни разминавания е в гордостта. Не в съвестта. Съвестта се бунтува за стойностните работи в живота. Гордостта е тази, която ни разделя постоянно. Най-трудното от всичко е, да замълчиш и да примеш позицията на другия човек. Винаги нашето ЕГО е бариера към пълното щастие. Уви...
    Поздрави, Ели!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Поласкана съм от вашето присъствие, Латинка и Васил.
    Благодаря за споделените мисли.
    Поздрави!
  • Победител (Васил Георгиев)
    Победител (Васил Георгиев)
    Да търсим за всяко нещо причините първо в себе си, това е правилният път! Поздрави за мъдрия стих, Ели!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0