22.02.2009 г., 9:30

Понякога е по-добре да бъдеш перушинка

1.4K 0 32

И казват, че животът е море,

че силните плувци ще оцелеят.

Пък аз не плувам, но ми е добре,

защото много хитрини умея.

 

Завихри ли ме буря - тъй, без знак,

на лека перушинка се превръщам.

Вълните ме подмятат, няма как -

напред ме хвърлят и назад ме връщат.

 

Е, може да не стигна до брега,

но знам, че няма и да се удавя.

 

Та, чухте ме. Кажете ми сега -

кой по-добре с морето ще се справи?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • всеки намира оправдание за безумните си деяния
    стихът ти е страхотен и много истински!
  • Права си, Руми.
    Точно такава е конкретната ситуация, която ми даде повед за този стих.
    Криво разбрана гордост!
    Благодаря за това задълбочено тълкуване.
    Поздрави!
  • Не... Цялата работа при подобни разминавания е в гордостта. Не в съвестта. Съвестта се бунтува за стойностните работи в живота. Гордостта е тази, която ни разделя постоянно. Най-трудното от всичко е, да замълчиш и да примеш позицията на другия човек. Винаги нашето ЕГО е бариера към пълното щастие. Уви...
    Поздрави, Ели!
  • Поласкана съм от вашето присъствие, Латинка и Васил.
    Благодаря за споделените мисли.
    Поздрави!
  • Да търсим за всяко нещо причините първо в себе си, това е правилният път! Поздрави за мъдрия стих, Ели!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...