22.02.2009 г., 9:30

Понякога е по-добре да бъдеш перушинка

1.4K 0 32

И казват, че животът е море,

че силните плувци ще оцелеят.

Пък аз не плувам, но ми е добре,

защото много хитрини умея.

 

Завихри ли ме буря - тъй, без знак,

на лека перушинка се превръщам.

Вълните ме подмятат, няма как -

напред ме хвърлят и назад ме връщат.

 

Е, може да не стигна до брега,

но знам, че няма и да се удавя.

 

Та, чухте ме. Кажете ми сега -

кой по-добре с морето ще се справи?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • всеки намира оправдание за безумните си деяния
    стихът ти е страхотен и много истински!
  • Права си, Руми.
    Точно такава е конкретната ситуация, която ми даде повед за този стих.
    Криво разбрана гордост!
    Благодаря за това задълбочено тълкуване.
    Поздрави!
  • Не... Цялата работа при подобни разминавания е в гордостта. Не в съвестта. Съвестта се бунтува за стойностните работи в живота. Гордостта е тази, която ни разделя постоянно. Най-трудното от всичко е, да замълчиш и да примеш позицията на другия човек. Винаги нашето ЕГО е бариера към пълното щастие. Уви...
    Поздрави, Ели!
  • Поласкана съм от вашето присъствие, Латинка и Васил.
    Благодаря за споделените мисли.
    Поздрави!
  • Да търсим за всяко нещо причините първо в себе си, това е правилният път! Поздрави за мъдрия стих, Ели!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....