Когато сутрин очите си отворя,
сълзите стичат се по бледото лице.
Устните ми с отрова напоени,
сърцето бавно с часовника спря.
Обичах безумно и обичан
от този свят си отидох.
Не тишината ме погуби,
ни студът ме покори.
Очите ми виждаха само тебе,
с твоя образ отидох си аз.
Любовта ни бе силна и сляпа,
от нея сърцето просто не издържа.