Понякога любовта не е достатъчна!
Когато сутрин очите си отворя,
сълзите стичат се по бледото лице.
Устните ми с отрова напоени,
сърцето бавно с часовника спря.
Обичах безумно и обичан
от този свят си отидох.
Не тишината ме погуби,
ни студът ме покори.
Очите ми виждаха само тебе,
с твоя образ отидох си аз.
Любовта ни бе силна и сляпа,
от нея сърцето просто не издържа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Иванов Все права защищены
