Dec 10, 2009, 9:50 PM

Понякога любовта не е достатъчна! 

  Poetry » Love
1523 0 7

Когато сутрин очите си отворя,
 сълзите стичат се по бледото лице.
 Устните ми с отрова напоени,
сърцето бавно с часовника спря.


Обичах безумно и обичан
от този свят си отидох.
Не тишината ме погуби,
 ни студът ме покори.


Очите ми виждаха само тебе,
с твоя образ отидох си аз.
Любовта ни бе силна и сляпа,
от нея сърцето просто не издържа.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??