10.12.2009 г., 21:50 ч.

Понякога любовта не е достатъчна! 

  Поезия » Любовна
1450 0 7

Когато сутрин очите си отворя,
 сълзите стичат се по бледото лице.
 Устните ми с отрова напоени,
сърцето бавно с часовника спря.


Обичах безумно и обичан
от този свят си отидох.
Не тишината ме погуби,
 ни студът ме покори.


Очите ми виждаха само тебе,
с твоя образ отидох си аз.
Любовта ни бе силна и сляпа,
от нея сърцето просто не издържа.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??