10.12.2009 г., 21:50 ч.

Понякога любовта не е достатъчна! 

  Поезия » Любовна
1617 0 7
Когато сутрин очите си отворя,
сълзите стичат се по бледото лице.
Устните ми с отрова напоени,
сърцето бавно с часовника спря.
Обичах безумно и обичан
от този свят си отидох.
Не тишината ме погуби,
ни студът ме покори.
Очите ми виждаха само тебе,
с твоя образ отидох си аз.
Любовта ни бе силна и сляпа,
от нея сърцето просто не издържа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??