DragonLlabroe (Драгомир Лаброев)
5 79

10 апр. 2019 г., 15:25

понякога съм толкова самотен...

Поэзия » Другая

879 1 1

понякога съм толкова самотен

че усещам тишината

като болка

камъче което ти убива

ще го махнеш после

нека си стои (за малко)

ала свикваш

ставате си близки

то се впива –

даже чувстваш липса без обувки

след това пробива

и създава рана

вече стъпваш криво

раната голяма

трябва да се махне

чуваш се да казваш

трябва да се махне…

трябва да се махне чуваш ги да казват

трябва да се махне или ще е късно

понякога съм толкова самотен

че усещам тишината

като болка

камъче което те убива

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....