понякога съм толкова самотен...
понякога съм толкова самотен
че усещам тишината
като болка
камъче което ти убива
ще го махнеш после
нека си стои (за малко)
ала свикваш
ставате си близки
то се впива –
даже чувстваш липса без обувки
след това пробива
и създава рана
вече стъпваш криво
раната голяма
трябва да се махне
чуваш се да казваш
трябва да се махне…
трябва да се махне чуваш ги да казват
трябва да се махне или ще е късно
понякога съм толкова самотен
че усещам тишината
като болка
камъче което те убива
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
