Apr 10, 2019, 3:25 PM

понякога съм толкова самотен...

  Poetry » Other
877 1 1

понякога съм толкова самотен

че усещам тишината

като болка

камъче което ти убива

 

ще го махнеш после

нека си стои (за малко)

 

ала свикваш

ставате си близки

то се впива –

даже чувстваш липса без обувки

след това пробива

и създава рана

вече стъпваш криво

раната голяма

трябва да се махне

чуваш се да казваш

трябва да се махне…

трябва да се махне чуваш ги да казват

трябва да се махне или ще е късно

 

понякога съм толкова самотен

че усещам тишината

като болка

камъче което те убива

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "ставате си близки"....много точно сравнение...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...