28 нояб. 2014 г., 13:14

Попиха сълзите в очите на дните... 

  Поэзия
873 1 8

Попиха сълзите в очите на дните. Не плача.

Разплитам косите си вечер, когато вали.

А после намятам прегръдката мека на здрача.

И още катеря билата на свойте мечти.

 

Рисувам небе. И сънувам усмихнати хора.

Чертая кръга на съдбата си с бял тебешир.

Понякога нещо ми става. Излизам на двора.

И пия греха на звездите с църковен потир.

 

Когато те няма - измислям си твоите стъпки.

Измислям си утре, което почти не боли!

Тежат ми крилете! Тежат ми от толкова кръпки...

Но все ще те скрия в очите, когато вали!

 

Когато си лягам - за Изгрева нищо не зная.

Душата тогава излита от своя кафез...

И нишката сребърна между Земята и Рая

със сигурност утре ще бъде по-тънка от днес.

 

 

 

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??