Попиха сълзите в очите на дните...
Попиха сълзите в очите на дните. Не плача.
Разплитам косите си вечер, когато вали.
А после намятам прегръдката мека на здрача.
И още катеря билата на свойте мечти.
Рисувам небе. И сънувам усмихнати хора.
Чертая кръга на съдбата си с бял тебешир.
Понякога нещо ми става. Излизам на двора.
И пия греха на звездите с църковен потир.
Когато те няма - измислям си твоите стъпки.
Измислям си утре, което почти не боли!
Тежат ми крилете! Тежат ми от толкова кръпки...
Но все ще те скрия в очите, когато вали!
Когато си лягам - за Изгрева нищо не зная.
Душата тогава излита от своя кафез...
И нишката сребърна между Земята и Рая
със сигурност утре ще бъде по-тънка от днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
