paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
Nov 28, 2014, 1:14 PM

Попиха сълзите в очите на дните...

  Poetry
1K 1 8

Попиха сълзите в очите на дните. Не плача.

Разплитам косите си вечер, когато вали.

А после намятам прегръдката мека на здрача.

И още катеря билата на свойте мечти.

 

Рисувам небе. И сънувам усмихнати хора.

Чертая кръга на съдбата си с бял тебешир.

Понякога нещо ми става. Излизам на двора.

И пия греха на звездите с църковен потир.

 

Когато те няма - измислям си твоите стъпки.

Измислям си утре, което почти не боли!

Тежат ми крилете! Тежат ми от толкова кръпки...

Но все ще те скрия в очите, когато вали!

 

Когато си лягам - за Изгрева нищо не зная.

Душата тогава излита от своя кафез...

И нишката сребърна между Земята и Рая

със сигурност утре ще бъде по-тънка от днес.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0