Попитах птиците
Попитах птиците
Попитах птиците - къде си,
че в спомена като в панò,
се вплели всичките сезони
и се превърнали в едно.
Така в живота често става -
години, мигове, съдби
минават, после преминават,
без някой да ги подреди.
А и в паното липсва нещо -
море, скала, завой, дърво,
където погледът обичан
превръщал лошото в добро.
Когато любовта се губи,
се разпилява и денят.
Нощта престава да е чудо
и само дати се редят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
