10 feb 2013, 13:29

Попитах птиците

  Poesía » Otra
682 0 11

 

 

                       Попитах птиците

 

              Попитах птиците - къде си,

              че в спомена като в панò,

              се вплели всичките сезони

              и се превърнали в едно.

 

               Така в живота често става -

               години, мигове, съдби

               минават, после преминават,

               без някой да ги подреди.

 

               А и в паното липсва нещо -

               море, скала, завой, дърво,

               където погледът обичан

               превръщал лошото в добро.

 

                Когато любовта се губи,

                се разпилява и денят.

                Нощта престава да е чудо

                и само дати се редят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...