10.02.2013 г., 13:29 ч.

Попитах птиците 

  Поезия » Друга
548 0 11

 

 

                       Попитах птиците

 

              Попитах птиците - къде си,

              че в спомена като в панò,

              се вплели всичките сезони

              и се превърнали в едно.

 

               Така в живота често става -

               години, мигове, съдби

               минават, после преминават,

               без някой да ги подреди.

 

               А и в паното липсва нещо -

               море, скала, завой, дърво,

               където погледът обичан

               превръщал лошото в добро.

 

                Когато любовта се губи,

                се разпилява и денят.

                Нощта престава да е чудо

                и само дати се редят.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??