Попитах птиците
Попитах птиците - къде си,
че в спомена като в панò,
се вплели всичките сезони
и се превърнали в едно.
Така в живота често става -
години, мигове, съдби
минават, после преминават,
без някой да ги подреди.
А и в паното липсва нещо -
море, скала, завой, дърво,
където погледът обичан
превръщал лошото в добро.
Когато любовта се губи,
се разпилява и денят.
Нощта престава да е чудо
и само дати се редят.
© Виолета Томова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
