– Иде нашата комбайна! –
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята!
Мир, сполука по земята!
Да са весели децата –
и обичани – сърцата!
Ред да има по къщята!
Да царува топлината!
Вред да бъде урожай
и добруване – безкрай!
Мрак облече село бяло,
над неволите изгряло...
Мигар там таи се тайна?
Аз не знам. Попитай Райна.
© Димитър Драганов Все права защищены